1. Поминална трапеза
След самото погребение се организира т.нар. помана – събиране на роднини, близки и приятели, за да се почете паметта на покойния. Това е не само традиция, но и духовен ритуал, чрез който се отправя молитва за упокой на душата.
На трапезата традиционно присъстват следните елементи:
Варено жито – нарича се също коливо. То символизира възкресението, защото от едно зърно, поставено в земята, израства нов живот. Житото напомня за вярата във възкресението и вечния живот.
Хляб или питка – символ на тялото и общността. Често се приготвя специален хляб с кръст отгоре, който се разчупва и раздава на присъстващите.
Вино – червеното вино символизира Христовата кръв и се използва в почти всички християнски ритуали, включително при помен.
Постни ястия – според църковния календар, ако поменът се прави по време на пости, се приготвят ястия без месо и млечни продукти. Най-често това са боб, лозови сарми, задушени зеленчуци и салати.
Раздавка – това е малък пакет или торбичка, съдържаща храна (жито, питка, сладки, напитка), която се раздава на всички гости. Целта е всеки да си тръгне с нещо „от покойния“, като форма на духовен спомен и благословия. В някои случаи се добавят и свещ или носна кърпичка.
2. Помен по дни
Помените са важна част от православната традиция и се извършват в точно определени дни след смъртта на човека. Те имат дълбоко духовно значение и се свързват с пътя на душата след смъртта.
На 3-ия ден – поменът е в чест на Светата Троица и възкресението. Смята се, че до този ден душата все още се намира на земята и е важно да бъде подкрепена с молитви.
На 9-ия ден – извършва се в памет на душата, която започва да се възнася към небето. Вярва се, че тогава тя преминава през изпитания и има нужда от духовна помощ.
На 40-ия ден – това е един от най-важните помени. Смята се, че тогава душата се явява пред Бога, за да получи съд. Затова този ден е особено важен за близките и се отбелязва с тържествена трапеза, посещение на гроба и раздаване на храна.
На 6 месеца и 1 година – това са следващи ключови моменти от паметта на покойния. Отново се правят молитви и се събират близки хора.
Всяка година до 7 години – помени могат да се извършват ежегодно. Седмата година се приема като символично завършване на скръбния период и траура.
3. Посещение на гроба
Грижата за гроба на покойния е знак на уважение, обич и духовна връзка.
Почистване и поддържане – Близките редовно посещават гроба, почистват го от прах, бурени и листа. Това се прави не само по повод, но и при важни семейни дати.
Носене на цветя и палене на свещи – цветята символизират почитта към покойния, а свещта – молитвата и светлината, която придружава душата в отвъдното.
Оставяне на храна – в някои региони е прието да се оставя храна „за покойния“, като тя символично се дава на бедни или на случайни хора с думите „Бог да прости“. Това е акт на милосърдие и християнска любов.
